В края на живота си хан Кубрат извикал петте си сина и им поръчал да не се делят никога, а да бъдат винаги все така заедно-задружни и весели, та да не могат враговете на България и на тях самите да ги нападнат и заробят и погубят.

Минало известно време и ханът починал – та дошло време за проверка на думите му. Точно тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба.

Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на петте сина да го признаят за техен владетел. Само и единствено така щял да освободи сестра им и да им остави земите без безчинствата на войските си. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание и не знаели какво да решат.
Най-големият син-Баян решил да признае хазарското владичество и останал при своята пленена сестра. Другите му братя не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена-къде да се установят. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Точно преди да се разделят завинаги-братята тайно се разбрали с Хуба и Баян да останат при хан Ашина – поне докато намерят някаква свободна земя. След това Аспарух щял да им прати някаква птица, вързана със златна нишка на крачето-знак да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
Не след дълго при Хуба долетял един гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били уговорили-Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Но не знаели какво да направят. Само гълъба можел да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел един бял конец, който Хуба вързала на едното крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети нагоре, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват много зловещо. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал още в ръката си, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели и веднага побягнали.
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да преминат реката и ги довел при своите войници. Взел конеца от ръката на Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец(помислете). След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение-което спокойно можели да предотвратят! Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите-сега и завинаги! Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартеници, носещи им здраве, радост и успех-за да се преборват успешно с всяка трудност и за късмет във всички бъдещи начинания!

Митология-Баба Марта и мартениците във времето

От 1 март се смята, че този ден студът влиза на четиридесет метра надълбоко в земята.От март може да се очаква абсолютно всичко. И добро и лошо, и слънце и сняг,и дъжд и мъгла и дни на пречистване, подреждане на душата.Март е месецът, в който народът ни се подготвя и за едно друго раждане-Възкресението(началото на пролетта). В народната представа Баба Марта е своенравна и капризна жена – с много променлив нрав. Докато се смее-изведнъж заплаче. Много често през месец март, когато има хубаво време хората се лъжат и изкарват своите стада на паша. В преданията Марта бързо напомня за себе си и своя нрав,праща студ и мраз и сняг, а стадата и пастирите се вкаменяват и теглят жестоко. Известно е, че Марта може лесно да се разсмее, но и да разплаче. Наричат я „единственият женски месец в нашия календар”, но според една приказка месец март пък някога е бил мъж. Той си имал две жени: първата – грозна и стара, втората – хубава и млада.Когато Март гледал едната-времето ставало студено , когато погледнел другата – стопляло се и слънцето веднага грейвало.
Ритуали-в основата на които са мартениците

На 1 март добрата българка почиства къщата си – да свети и да грее от чистота и белота(като пред едно ново начало), изтупва дюшеците навън-на слънце, подрежда красиво дома си.
Гадания и предсказания.

Мартеници се връзват за крепко здраве и плодовитост.

По мартеницата девойките можели да познаят и какъв ще бъде момъкът, за който ще се омъжат. Кото видят първата лястовица или щъркел или първото цъфнало дръвче, те яоставят под някой камък. Поглеждат я чак когато слънцето се завърти отново към студено-есен и зима, т.е точно след половин година.Ако под тези мартенички са полепнали мравчици- ще е беден техният избраник(такъв ще е момъка). Ако закачат мартеници си на цъфнало дръвче, ще са румени и здрави през абсолютно цялата година. Ако мартениците се хвърлят в река, злото ще се оттегли и всичко ще върви като по вода. Много разпространено и до днес е поверието, че ако всеки си нарече един ден от март, по него

ще познае каква година му предстои(май главно за жените).
Символи-свързани с мартеници

Мартеницата е типичен български обреден символ. Закичва се за здраве и дълъг живот, за плодовитост и изобилие-за богатство и късмет. Изработва се от усукани памучен или вълнен конец-като основните цветове са бял и червен(естествено). Бялото е цвят, символ на чистотата и невинност, на радост, красота. Червеното

е цвят на жизненост, здраве и любовен огън. Червеното е светлината на изгарящото и залязващото слънце, на огъня, победата и живота. В Родопите мартеници се правят от всички ярки цветове, в Софийско част от основните цветове са синьо и червено и зелено. Синия цвят е свързан с небето и водата – два от четирите основни елемента на света. Смята се за белег на

божествената вечност и заедно с това на аристократичност. Зеленият цвят е знак на плодородие, здраве, възраждане, празничност. Когато се правят мартеници-конецът задължително се усуква наляво.Традиционно българските мартеници включват и различни елементи и символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), мъниста и то сини(против уроки),паричка (за благополучие) и много други символи,но смисъла е един-даряване на надежда за всеки човек!